Пълно ръководство за Мекотели
Пълно ръководство за Мекотели
Blog Article
Октоподите и сепиите, които живеят в плитки води и ловуват през деня, са световни шампиони в прикриването. Разбира се, прикриването не е нещо необичайно: много същества са еволюирали да изглеждат като нещо, което не са. Например този оранжев сюнгер там не е никакъв сюнгер, а риба дявол, дебнеща за някоя невнимателна рибка.
Церкариен дерматит на долните крайници след проникването на причинителите на шистозомоза Сладководните охлювчета от някои тропически видове могат да бъдат междинен гостоприемник за ларвните форми на Смукалници, причиняващи при висшите гръбначни заболяването шистозомоза.
Оцветяването на този синьопръстенен октопод показва, че индивидът е разтревожен и ухапването му може да бъде фатално Много мекотели произвеждат или акумулират от околната среда токсини, които представляват опасност за здравето и живота на хора и животни.
Избягвайте контактните спортове, освен ако не можете да покриете лезиите си.
Сред сладководните представители на класа се срещат и охлюви, които вторично са преминали към воден начин на живот.
Как така октоподите са станали толкова добри в това? Краткият отговор е: еволюция. В продължение на десетки милиони години индивидите, които са били по-добри в маскирането, е било по-вероятно да избегнат хищниците и да оставят поколение. А много животни – включително мурени, делфини, раци богомолки, корморани, множество риби и дори други октоподи – са ентусиазирани мекотели консуматори на октоподи.
Съвременните октоподи са разнообразна шайка. Дофлейновият октопод е гигантски.
Можеби не е изненадувачки од гледна точка на човечките градинари, полжавите и голтките се најранливи на истребување денес, бидејќи тие се систематски искоренети од земјоделските грижи и одбрани од инвазивни видови безгрижно внесени во нивните живеалишта.
Само си представете колко лесно обикновената домашна котка, свикнала да подбира скитащи се мишки, може да опустоши почти неподвижна колония от охлюви.
Независимо от това, че мекотелите се отнасят към целомните животни, практически при тях телесната празнина е сведена до минимум. Целомната кухина е представена от околосърдечната (перикардиалната) торбичка и пространство около половите жлези. Основната опора на тялото придава циркулиращата в организма кръв и целомната течност, която запълва пространството между паренхима около вътрешните органи.
Те нямат глава като такава, предният край на тялото е покрит с черупки и има два пипала под формата на остриета, които, движейки се, вкарват храна в въртящата се дупка, водеща през гърлото в стомаха.
Тази категория е скрита и не се показва в страниците, включени в нея, освен ако не е избрана опцията „Показване на скритите категории“ в потребителските настройки.
Схема на действие на радулата. В сиво е радулата, в жълто – одонтофора, в розово – мускули протрактори, в синьо – хранителен субстрат Храносмилателната система започва с уста разположена на главата, предната част на тялото или хобот. Преминава в устна кухина, в която се изливат слюнчените жлези. Продължава в глътка, хранопровод, често гуша, стомах, средно и задно черво (ректум).
Друг вид гастроподи, мурекс, бил одгледуван од античките Грци поради неговата боја, позната како „царска виолетова“, а наметките на некои владетели биле плетени од долги нишки што ги излачувал бивалвниот вид